За книгата: 1968 / От предговора: Тази книга е написана от Н. И. Александров, участник в отбраната на Севастопол, бивш бригадир на картечницата група на бронирания влак "Железняков". […] Авторът кратко и правдиво разказва за своите бойни приятели, за последните дни на Севастопол, за смъртта на брониран влак. Нацистите раняват Александров и го пленяват. Екзекуция край Керч, мъртва нощ. Старшината се измъква изпод купчината разстреляни и заминава за Керч. Нападението го връща в лагера. Опитите за бягство са неуспешни. И накрая влакът на смъртта. Мичманът не знае къде го водят и през нощта се изхвърля от вагона. Това вече беше Беларус. Тук той се озовава при партизаните, взривявайки влакове, мостове и складове зад вражеските линии. За него е също толкова трудно, колкото и край Одеса и Севастопол. Има моменти, в които животът е на косъм. Още миг и смърт. Но нови приятели и другари идват на помощ отново и отново, точно както там, близо до Севастопол и Одеса. Те отново помагат на мичмана и затова той пише толкова искрено и топло за тях. Това е силата на неговите книги. Самият той отдавна щеше да загине по огнените пътища на войната, ако не беше великото братство на целия съветски народ.